МЛА̀СВАМ, -аш, несв.; мла̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мла̀снат, св., прех. Диал. Удрям силно веднъж или няколко пъти някого или нещо; млатвам, фрасвам, цапвам. Ала веднага го [Петър Осоговец] сграбчиха много ръце; тежък юмрук го мласна по главата — и той грохна на плочите. Н. Райнов, КЦ, 142-143. Едно копие го [войводата] мласна по рамото — и див глас изрева на чужд език нещо. Н. Райнов, ВДБ, 64. мласвам се, мласна се страд.