МЛА̀ТВАМ, -аш, несв.; мла̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мла̀тнат, св., прех. Разг. Удрям силно веднъж или изведнъж някого или нещо; фрасвам, цапвам. Аз имам едно буково дърво, .. Още не е рендосано, тъкмо е за такава мечка. Като я млатнеш, няма ни да ръмжи, ни да се озъбва. Кр. Григоров, ТГ, 26. — Ей — изгледа го един миг пронизително тя и процеди, .., — я да си събираш езика в устата, че като те млатна с бръсткалката! Ст. Даскалов, СЛ, 117. Тогива принели ониа манари, кото млатну, отсече му главата. СбНУ ХLI, 460. млатвам се, млатна се страд.