МЛА̀ТЕНЕ1, мн. -та, ср. Разг. Отгл. същ. от млатя; биене, бой. Стражарят се прозина и запита: — Има ли друг за млатене тази нощ, или да вървя да спя? К. Калчев, ЖП, 200. Хамалинът сръга с лакти съседа си и проговори, без да се обърне: — Сега ще започне млатенето. А. Каралийчев, НЧ, 54.
МЛА̀ТЕНЕ2, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от млатя се; шегуване.