МЛА̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Удрям силно нещо или някого; бия. Дядо Гуни отваря широко очи, удивен от сръчността на Кирил — другия ковач, който млати с големия чук. С. Северняк, ИРЕ, 7. Вътре стрина ми Тодора и майка ми, клекнали до нов емайлиран леген, млатят белтъци и жълтъци с големи телени разбивалки. Й. Вълчев, РЗ, 50. Западаха едри като орехи зърна, от небето се спусна черна завеса, .. Сякаш някой отгоре изпускаше бели камъчета, които млатеха всичко, що попаднеше под тях. Кр. Григоров, ТГ, 76. — А може, като сте вече пообразумяле, да ви са млатиле и с камшик? Може не само в събота, а и в сряда, и в четвъртък? Н. Бончев, ТБ (превод), 6. млатя се страд., възвр. и взаим. Като погледнах, брате, надолу към Хамбардере, като видях оня увес и ония камънаци, щръкнали по него, и реката, дето се мяташе и млатеше долу в дерето, рекох си: „Бог да прости хубавата каца!“ Н. Хайтов, ДР, 168.