МЛА̀ЩЯ, -иш и -еш, мин. св. -их, непрех. и прех., несв. Диал. Мляскам (в 1 и 2 знач.). — Кажи ми ти защо Старата река се нарича Стара река, а? — пита хаджи Христина и млаще с устните си така сладко, щото езикът ѝ час по час изскача от своето гнездо. Л. Каравелов, Съч. VII, 34. Тя продължава да ми описва, като млащи шумно с беззъбите си челюсти сварената буренова каша. Ив. Вазов, Съч. XII, 80.
— Други форми: млѐщя, мля̀щя.