МЛЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до млево, мливо. Смилането се извършва на етапи .. от млевни тела — стоманени или чугунени топки .., и цилиндри. Б. Костов, ХС, 44. Доскоро прочистването на филтровите ръкави в мелниците се извършваше със сложни машини .., затрудняваше се проветряването на машините в млевното отделение и продухването на зърното в чистачните машини. ВН, 1955, бр. 190, 1. Мелниците, .., да изваждат царевичния зародиш от всяко количество царевица, независимо в какъв млевен продукт се смила — в брашно или ярма. ОФ, 1950, бр. 1738, 2.

— Друга форма: млѝвен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)