МЛЀВО̀, мн. -а̀, ср. Мливо Из воденицата [Лазо] се въртеше като премпелешка — не можеш да го видиш на едно място: около камъните, .., на вратата .. да види не идат ли коли с млево. Ил. Волен, МДС, 135. Свел глава над сандъка, чернокос гидия граби със стар котел бялото млево, граби и пълни пронитен чувал. Ц. Церковски, Съч. III, 54. Млево кошове нямат. / Зловещо камъне мелнични дремят, / над тях не пей кресливо кречетало. Ив, Вазов, Съч. III, 185.