МЛЕКА̀Р, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. 1. Мъж, който продава и (или) изкупува мляко. Отбихме се в една млекарница — да закусим. Млекарят ни поднесе чудесни бели симиди и разводнено кисело мляко. А. Каралийчев, С, 218. Следваха ги млекарите с конски двуколки или яхнали магарета .., които дрънчаха гюмове по улиците и разнасяха мляко по домовете. П. Мирчев, СЗ, 81. Туй млекари, сиренари и касапи — съсипал е хората да им съставя актове и да им конфискува стоката. Й. Йовков, М, 19-20. През това време проучихме кога и как събира млякото от селяните стрезимировският млекар. Сл. Трънски, Н, 197-198. Млекар продава млякото си по 15 стотинки един литър. К. Кърджиев, А, 164-165.
2. Разг. Мъж, който обича да яде мляко. Синът ми е голям млекар. На всяко ядене изяжда по едно бурканче мляко.