МЛЕКОДА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. 1. За женско домашно животно — който се отглежда за мляко, който дава мляко. Съдържанието на каротин, .., в млякото и млечните продукти до голяма степен зависи от съдържанието на каротин във фуража на млекодайния добитък. Б. Банков и др., ВВ, 15. Щом използуваме овцете и като млекодайни животни, ние ги храним с достатъчно груб, концентриран и сочен фураж. Р. Ралчев, ДМЖ, 28. // Който се дои в определен период; доен. Камен седна на един камък и поръча на овчаря да му докара млекодайните овце, които той сам издояваше в тясното гърло на манерката. К. Ламбрев, СП, 217. Млекодайна порода крави.
2. За период — през който женските домашни животни се доят, дават мляко; доен, млекодоен. Млекодаен период. Млекодайни месеци.