МО̀ЛИВ и МОЛЍВ м. Тънка графична пръчица в дървена или метална обвивка, която служи за писане и рисуване. Стаята на Въгленов беше малка, но скътана. Една маса, върху която бяха грижливо наредени няколко книги и прибори за писане — мастилница, писалка, химически и червен молив. Д. Спространов, С, 318. Добрият Иван я утеши, както знаеше, и ѝ обеща незабавно да предаде писмото ѝ, набързо написано с молив, на Бойча. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 161. Детето наистина беше умно и не се водеше по преките текстове в учебниците. Преправяше картинките в читанката с цветни моливи. Д. Вълев, Ж, 38. Дурилин също отбелязва, че Ермолова никога не си е служила с гримьорския молив да измени външно профил, нос, брада. Ст. Грудев, АБ, 44. Когато почна часът, разбрах, че ми няма гумата и автоматичният молив. Л. Александрова, ИЕЩ, 42.
◊ Автоматичен молив. Метален или пластмасов молив с приспособление на изваждане и прибиране на графита. Едната му ръка държеше края на листа, а другата стискаше автоматичен молив. Й. Демирев и др., ОС, 19.
~ Държа молив. Разг. Пиша, грамотен съм. Тя едва държи молив, а има претенции за поетеса. Тегля молива. Разг. Правя сметка, изчислявам, пресмятам. — Като дигна една модерна мелница с четири-пет камъка, от вашите кречетала няма да остане и помен. Аз съм теглил молива. Ще хвърля цял милион, ама ще спечеля десет! Ем. Станев, ИК I и II, 196-197.
— От гр. μολϑβιον.