МОЛЍВЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от молив; къс, малък молив. Моливът, с който се пише, трябва да бъде с нормална дължина, средно твърд, добре подострен, .. Не бива да се употребяват къси, неудобни моливчета, защото това създава допълнителни затруднения при писане. Стен. VIII кл, 7. — Ето ви плика, за да покажете, че съм получил писмото — и той драсна несръчно името си отгоре с едно изтъпено химическо моливче. П. Здравков, НД, 215. Той бръкна в джоба си и извади автоматическото си моливче. Ст. Даскалов, СЛ, 212.