МОЛЍТВА1 ж. Рел. 1. Молба към бога или към някой светец чрез религиозно-мистическо обръщение, обикн. с установен текст. Той [отец Йоаким] съзнаваше, че е станало нещо страшно, .. И не знаеше какво е това и не можеше да намери думи за молитвата си. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Всичките благословии на старите хора всъщност са молитви към божества. Ив. Хаджийски, БДНН I, 144. А затова вие сте причина на болестта му [на детето] и тряба да прибягнувате не към бабите, а към Бога — Промислителя с пламенна молитва за помощ, .. и с чистосърдечно разкаяние. БКн, 1859, кн. 1, 84.
2. Установен текст на такова религиозно-мистическо обръщение. — Избави нас от лукаваго и всякога зачувай от зла среща, божичко милостиви! — свърши молитвата си Кирилица. Елин Пелин, Съч. I, 53. Почна да проверява [сърбинът] дали не е забравил молитвите по славянски. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 47. Попът запрелистя требника, за да намери молитвата за венчалния обряд. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 52. Дойде свещеникът, същият, който го причести, и прочете заупокойна молитва. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 473. Секи ден си припомнивам Христовата молитва: „Не введи нас во изкушение“. С, 1872, бр. 44, 353.
◊ Разрешителна молитва. Църк. Молитва, с която свещеникът опрощава греховете на изповядалия се в името на Бога и го допуска до приемане на причастие.
~ Заведи го при попа да му чете молитва; Трябва да му се чете молитва. Диал. Полудял е. Прочитам си / прочета си молитвата. Разг. Приготвям се да умра, очаквам гибелта си. Ако падне косъм от главите на тримата християни — търновският паша да си прочете молитвата. Тъй да знае, тъй да действува и да си опича ума. А. Каралийчев, В, 145. Чета <конска> молитва някому. Разг. Карам се на някого, упреквам някого и го наставлявам. Иванов го викна при себе си и му чете дълга молитва, заключението на която беше следующето: — Ако най-после ти направиш нещо да го изгориш (т. е. да ма предаде), .., бъди уверен, че най-напред тебе ще промуша с камата. З. Стоянов, ЗБВ I, 248.
МОЛЍТВА2 ж. Остар. и диал. Обредна гозба, приготовлявана в различни дни от българския празничен календар. Кога беме в зандан затворени, / .. / и не знаяме кой е ден Гергьовден, / бог да прости Нерваска девокя — / донесе ни ягне от молитва, / та знаяме кой е ден Гергьовден. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 59. Синко Русине, Русине, / зарана кажат Гергьовден — / ниа молитва немаме, / молитва, вакло ягънце. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 436. А той отговара: / — Света Богородице майчице! / Защо да не плача? / Отидох у градина / да набера мерудия, / мерудия и чебрица / за Гергевска молитва. Нар. пес., СбНУ VII, 155.