МОЛЍТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до молитва1. Тоя запали вощеница, метна епатрихиля и взе молитвената книга. Ив. Вазов, Съч. ХI, 9. Сега за трети път ставаше това чудо — във всяка от молитвените думи сякаш биеше сърцето му, молитвата му се възнасяше към бога като изстрадано откровение. А. Гуляшки, ЗВ, 52. Грамадната църква е пълна. По молитвените столове множество коленичили богомолци, вкаменени, с наведени глави, слушат далечния глас на свещеника. К. Константинов, ПЗ, 190. По образец на първите християнски общини богомолите организирали свои богомолски общини. Събирали се на молитвени събрания, устройвали общи трапези. Ист. VII кл, 28. Черквата на сектантите е бивала там, дето са се събирали съвършенните на молитва. Обаче на Запад еретиците имали особени молитвени домове. ПСп, 1873, кн. 7-8, 100.
2. Който е като при молитва1 (в 1 знач.). — Стига! Аз няма да ги предам! Не съм подлец! — Тогава — с мек, почти молитвен глас попита мама, като не откъсваше очите си от него. — Какво тогава? .. Смърт! П. Михайлов, ПЗ, 7.