МОЛЍТВЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Сборник с молитви1 (във 2 знач.). Той придърпа трикракото столче, .., и отвори малък молитвеник. Прочете полугласно някаква молитва. Ц. Лачева, СА, 78-79. Издигнатата му на гърдите ръка придържаше молитвеник с кожена подвързия. П. Славински, ПЩ, 65. През следващия ХVII в. никополският католишки епископ на „велика България“, .., Филип Станиславов напечатал в Рим с кирилица молитвеник, наречен „Абагар“. Ист. Х и ХI кл, 111.