МОЛЍТВЕНО нареч. Като при молитва, по начин, характерен за молитва. Всички се извърнаха към оброчния камък и молитвено сведоха глави. Й. Вълчев, СКН, 41. Новината, че скоро ще имат сигурна закрила, успокои отеца. Той скръсти ръце молитвено. Ц. Лачева, СА, 22. Тати повдигна очи нагоре молитвено и продума: „Господи, неизповедими са твоите пътища“. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. За тебе плаках, и се причастих, / и пях молитвено смирени песни. Е. Багряна, ВС, 18.