МОЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Книж. Мъж, който моли някого за нещо.
2. Адм. Лице, което подава молба в някаква инстанция. Познавам инспектори по жилищното настаняване, които дори не забелязват молителя, сякаш пред тях е празно място, или, ако е по-настойчив, го пропъждат като досадна муха. НК, 1970, бр. 52, 8. Ако необходимите документи не бъдат представени в тримесечния срок от подаването на молбата, тя заедно с приложените към нея документи се връща на молителя. ОФ, 1958, бр. 4166, 2. В молбата ся бележи местожителството на третето лице и ся излагат обстоятелствата на делото и основанията, според които молителят смята, че това лице требва да ся привлече към делото. ВП, 40.