МОЛЍТЕЛКА ж. 1. Книж. Жена, която моли някого за нещо.
2. Адм. Жена, която подава молба в някаква инстанция. — Здравейте! — Здрасти! — подадох дървено ръката си и си казах името, като се досетих, че момата, която беше ме издебнала, ще е нещо като първа братовчедка или дори по-малка сестричка на моята молителка, защото приликата беше поразителна чак и в облеклото. ВН, 1960, бр. 2658, 4.