МО̀ЛНИЯ ж. Остар. Книж. Мълния. На звездното небе не било ни един облачец. Изведнаж на горизонта се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния и сичко приняло друг вид. Л. Каравелов, Съч. VIII, 107. Петгодишният син, .., се хвърля между скараните родители с молнии в очите и заставя баща си да прехапе устни. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 171.