МОМЧЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на момче1. Цяла седмица преди това той с някакво момчешко увлечение бе нареждал в чантата многобройните стъкълца, бинтове и марли. П. Вежинов, ЗНН, 168. Малина вървеше край мъжа си и със своята отривиста момчешка походка, висока, стройна, нежна. Л. Дилов, ПБД, 162. Тя се кискаше, .., криейки лице с шепи. Когато го откри, то бе цялото румено, а тъмните ѝ очи святкаха с момчешка дързост. Ем. Манов, БГ, 31. Беше рус, подстриган ниско като момче .. В държанието му обаче нямаше нищо момчешко. Ст. Христозова, ДТСВ, 25.
2. Който е на момче1. Пладнешкото огнено слънце целуваше голата, разрошена от вятъра момчешка глава. З. Сребров, Избр. разк. 59. По стълбата отгоре затопуркаха момчешки стъпки. Беше Филип — най-големият син на Недялка. В. Геновска, СГ, 332. Черната крепост се открояваше настръхнала и зла върху далечния фон на белия планински връх. Със своите високи, непристъпни наглед стени тя вселяваше ужас в момчешката ми душа и като я гледах отвън, аз вече предсещах какво ще е вътре. Ст. Дичев, Р, 57-59. Калитко не разбра шегата. И виновно наведе глава. Засегнаха го на твърде чувствително място, засегнаха неговата момчешка гордост. Ив. Хаджимарчев, ОК, 301.
МОМЧЀШКИ 1. Нареч. от прил. момчешки. — Вие сте глави на семейства и момчешки не бива да я карате. Туй хули, патардии — да ги няма такива. Ст. Чилингиров, ХНН, 219. Черният му калпак, леко накривен над сивите коси, правеше сухото му набраздено лице с дълги, засукани и пригладени нагоре мустаци някак особено момчешки закачливо. ВН, 1960, бр. 2671, 4.
2. В съчет.: По момчешки. По същия начин като момче1. Някак нехайно и по момчешки тя държеше и двете си ръце в джобовете на палтото си и сините ѝ очи гледаха спокойно и малко насмешливо. Й. Йовков, Разк. I, 219. Церски се изправи, устната му се врътна дяволито и той смигна по момчешки на старшината. Кр. Кръстев, К, 57.