МО̀МЪК, мн. момцѝ, зват. мо̀мко, м. 1. Млад неженен мъж; ерген. По-нататък, край другата стена, работеше и най-големият му син — двайсетгодишен момък. Д. Талев, ПК, 298. Като се омъжи в града и Марина ще живее в чиста и прохладна къща, .. Но дори и ако не се задоми направо в града, тя ще вземе някой от личните момци в селото, а баща ѝ сетне ще им помогне да се настанят в града. Г. Караславов, ΟΧΙ, 36. Потайно завъздишали момците по нея и медните им кавали тежко затрептели из веселите гори и далеч разнесли славата на Магдалина. Елин Пелин, Съч. I, 105. // Младоженец. Не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като престъпва прага на новия живот. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.
2. Младеж, момче1 (във 2 знач.). Ради напусна прикритието. Загърна се и седна на тревата до селския път, по който се задаваше овчарят. — Добро утро, чичко — обади му се той. — Дал ти бог добро, момко — отвърна му чичкото. Ст. Мокрев, ЗИ, 352.
3. Остар. Прислужник, обикн. в заведение (кръчма, кафене и под.). Той не знаел какво кафе му се дава и затова, щом сръбнал, проговорил: „Други път, момко, такова кафе не съм пил“ и го плиснал на земята. НБ, 1876, бр. 39, 153.