МОНАРХЍСТ м. Привърженик на монархическо управление. Монархистите не вярват в развитието, в напредъка на световния дух. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 147. Републиканската партия, която има основание да се бои от монархистите, .., агитира и употреблява сичките си сили, за да запре монархическото движение. С, 1872, бр. 34, 266.

— От фр. monarchiste.


Източник: Речник на българския език (онлайн)