МОНАРХЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до монарх и до монархия; монархичен. Сичките държави в света не ся управляват по един начин; те биват монархически или републикански: сиреч, техният владетел или е цар, който наследил от роднините си върховната власт, или е председник [председател], който ся избира от народа, за да управлява няколко години държавата. Лет., 1873, 146.
МОНАРХЍЧЕСКИ. Нареч. от монархически; монархично. Той [принц Батемберг] не е бил наследствен княз на българите, а чрез Конституцията и в Конституцията е избран и призван да управлява конституционно, а не монархически. П. Р. Славейков, ПХС, 65.