МОНА̀РХИЯ ж. 1. Форма на държавно управление, при която върховната власт принадлежи пожизнено и наследствено на монарха. Където въпросът е за управлението на един народ, там е допустима разпрата дали монархия, анархия или република е по-добре. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 119. Монархията е съзаклятие против благосъстоянието народно и против неговата свобода. БГл, 1870, 7.
2. Държава с такова управление. До средата на ХIХ в. Япония била феодална монархия. Управлението се намирало в ръцете на императора — микадо. Ист. Х кл, 140. — Сърби войници! .. Почитайте границите на соседните монархии. НБ, 1876, бр. 8, 31.
◊ Абсолютна (неограничена) монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което върховната власт е еднолична и неограничена; самодържавие. Властта на Стюартите била неограничена. Тя била поддържана от феодалната аристокрация и от англиканската църква. Църквата учела, че абсолютната монархия е най-съвършената форма на управление, че тя има божествен произход. Ист. VIII кл, 9. Конституционна (парламентарна, ограничена) монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което властта на монарха е ограничена от парламента. След дълги спорове Учредителното събрание изработило в 1791 г. конституцията. По силата на тая конституция Франция се превърнала в буржоазна конституционна монархия. Ист. Х кл, 19.
— От гр. μοναρχία.