МОНА̀РШЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от монарх. Недоволството на княза растеше от грубите обноски на министрите, .., от явната амбиция на Народното събрание да погълне монаршеската власт. С. Радев, ССБ I, 230.


Източник: Речник на българския език (онлайн)