МОНАСТЍР м. Книж. Манастир. Много християни, .., преселили ся в уединение. Тях наричали отшелници, и от тях произлезли монасите, които не са живели в пустини, но в особени здания монастири. Г. Йошев, КВИ (превод), 137-138. На тъмната сцена става постепенно видим стенописът на свети Седмочисленици в монастира Св. Наум край Охридското езеро. К. Христов, ППож., 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)