МОРЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от моряк1. Бе виждал по филмите как пъргави морячета въртят насочващите уреди на оръдията. Г. Мишев, ЕП, 121. Като видя [Франтишек], че наблизо няма хора, започна да им разказва, че испанците били комунисти, също и морячето, което при нашето влизане напусна каютата. Г. Белев, КВА, 389.