МОРЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ на моряк, отнася се до моряк1. Спасов постъпи в морското училище във Варна — от любов към лъскавите пагони, .., към романтиката на суровия моряшки живот. М. Марчевски, П, 138. Той закрачи по асфалтовата алея към изложбената палата. Крачеше самоуверено, с широка моряшка походка. П. Незнакомов, ТС, 7. И в същий миг раздраха се платната / и мачтите паднаха с трясък глух, / по-яростно земята се вълнува, / но кат скала оста моряшкий дух. К. Христов, ПВ, 23.
2. Който се състои от моряци. На площадката пред бара нямаше вече басейн. В тоя час там се танцува и се пие под звуците на моряшкия оркестър, който свири танго. Св. Минков, ДА, 45. Моряшки взвод.
3. За облекло или част от него (костюм, фланелка, шапка, яка и др.) — който е на моряк. В писмото имаше и портрет. Какъв хубав беше станал техният син! Пораснал, облечен в бяла моряшка униформа. Елин Пелин, ЯБЛ, 36. // Който е като на моряк. За двадесет дни той [Петьо] стана черен като арапче. Цял ден ходи само по къси гащета .. Едва привечер облича фланелката си. Не каква да е фланелка, а моряшка, на сини и бели черти. Л. Галина, Л, 123. — Татенце, татенце — завика детето, хубаво и спретнато в своето синьо моряшко костюмче. Д. Калфов, Избр. разк., 359. Тя се върна в родния си градец с коса, направена на кок, и със синя копринена моряшка блуза. Ив. Вазов, Съч. ХI, 129. — Дай ми нещо за момчето. Костюмче ли .. нещо за обличане, ама хубаво .. Тя свали от редицата тъмносиньо костюмче с широка моряшка яка, обточена по краищата с бели кантове. Б. Несторов, АР, 272.
◊ Моряшки възел. Вид възел, който много трудно се развързва, използван обикн. при връзване на корабни въжета, в алпинизма и др. Андрей, .., владее по-добре и от стар моряк .. всички моряшки възли, разсъдлив и въобще учено момче — сигурно ще стане корабостроител. С. Чернишев, ВМ, 6.
МОРЯ̀ШКИ. Нареч. от прил. моряшки. Обикн. в съчет. По моряшки. — Юнга Вилямс! — викам аз от капитанското мостче, .. — Ест, сър! — отговаря по моряшки юнга Вилямс. П. Незнакомов, МА, 40.