МОСТЀНЦЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мост; мостче, мосте, мостле, мостец. Два часа време може да са измина, докато сляза до бреговете на реката, което място в бяганието си от мостенцето в десятина минути можах да премина. З. Стоянов, ЗБВ II, 319.


Източник: Речник на българския език (онлайн)