МУ̀ШКАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Бода, пробождам, пронизвам някого или нещо с островръх предмет, забивам, вкарвам островръх предмет в някого или нещо; бода, муша. Навярно си виждал поне веднаж в живота си някои от ония сламени хора, които новобранците мушкат с ножовете на пушките, за да изучат военното изкуство. Св. Минков, Избр. пр, 19. — Мушкайте първен конете! Татаринът без кон не е страшен. Пък после изтеглете меча. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 280. В нашия дом нахълтаха народните врагове като зверове. Цялата къща обърнаха надолу с керемидите. Претършуваха тавана, зимника, мушкаха купите със сабите си. А. Каралийчев, НЗ, 191. Битката продължаваше, само че норманите бяха изтласкани по стълбите и защитниците се навеждаха над тях, за да секат и мушкат. А. Дончев, СВС, 651. Отстъпи настрана, стисна здраво пушката с две ръце, развъртя се и мушкаше с щика въздуха. Ив. Вазов, Съч. VI, 119.

2. Грубо, силно натискам някого или нещо с тънък, островръх предмет, обикн. за да причиня болка; ръгам, бода, муша. — Казах ли ти? възкликва той и почва да ме мушка с показалец в хълбока. Тонич, ББК, 87. Водя катъра за повода, духовният ми татко размахва патерицата и мушка народа да му стори път. Ем. Станев, А, 79. Той [Гето] мълчешком изгледваше или мушкаше конете си, ако не се наместваха сами сгодно за впрягане. М. Георгиев, Избр. разк., 148. Напразно той махаше отчаяно на Иванча, щипеше го по лакътя, мушкаше го в гърба да млъкне. Ив. Вазов, Съч. VIII, 57. — Не бях го бил досега, но почна да си играе с мен, да ме мушка в корема. Видях, че няма да мине без това. З. Сребров, Избр. разк., 236.

3. Слагам, поставям нещо някъде, обикн. в нещо тясно или между други неща; пъхам, муша. Взима „Зора“ от дългата маса, иде насам озъртайки се и предпазливо отдира един лист, .., смачква го и го мушка в джеба си. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 69. Прислужниците мушкали в кошници гъски и кокошки и ги изнасяли през задната врата. П. Мирчев, К, 180. — По-скоро, по-скоро! подвикваше му едно момче и той, изпотен, разкършен, .., тътреше куфарите и ги мушкаше в търбуха на колата. Ст. Даскалов, ЕС, 149. 4.

4. Прен. Разг. Подтиквам, подбуждам. — Той, Лазар Глаушев! Няма ли го него, ще мирясат всички. Те са като говеда и той ги мушка, той ги насърчава. Д. Талев, ЖС, 427. Жена му все го мушка, за да свърши нещо. мушкам се I. Страд. от мушкам. II. Възвр. от мушкам (в 1 и 2 знач.). III. Взаим. от мушкам (в 1 и 2 знач.). При Кайпа като касапи се мушкахме. Й. Йовков, Разк. I, 59. Дългите им клюнове бяха насочени един срещу друг и с тях те [птиците] се мушкаха като с копия. Ем. Станев, ПГВ, 52. И двете [животни] имаха на главите си грамадни разклонени рога. С тях се мушкаха тъй силно и тъй свирепо, че рогата трещяха. Ем. Станев, ПГВ, 113.

МУ̀ШКАМ СЕ несв., непрех. 1. Влизам, вмъквам се, въвирам се, обикн. в нещо тясно, или ходя, движа се, промъквам се през нещо или между други неща. Като ги [стражарите] зърна отдалече, мушкам се в храстите и се изгубвам от погледите им. П. Михайлов, МП, 89. Като нахлуеше посред лято оня ми ти син мундир с два реда копчета, .., че като тръгнеше с бича в ръка, .., де що имаше куче, подвиваше опашка и се мушкаше под хамбара. Чудомир, Избр. пр, 213. Както скитах из пъстрата навалица, внезапно съзрях малкия. Той мълчаливо се мушкаше между хората, между сергиите. Ил. Волен, РК, 30. То [кучето] се мушкаше из краката ни и скимтеше. М. Марчевски, ТС, 103. ● Обр. През гората пътеката се мушка в сплетени клони, провира се през тях. Ст. Станчев, ПЯС, 28.

2. Ходя, отивам, влизам някъде или участвам в нещо, в някаква работа без да съм повикан, поканен от някого. — А какво мислехте да ги [хапчетата] правите, когато ги купувахте? .. Щях да ги дам на един подофицер от моето село и да разделим печалбата. Той е хитър човек, мушка се навсякъде. Д. Димов, Т, 544.

◊ Мушкам си носа (гагата) някъде. Разг. Неодобр. Меся се, намесвам се където не ми е работата или не е желателно, проявявам прекалено голямо любопитство, ненужен интерес към нещо. — А ти обърна се накрая рязко към мене навсякъде си мушкаш носа. Но ще паднеш в клопката, тогава зле ще си изпатиш. П. Михайлов, МП, 52.


Източник: Речник на българския език (онлайн)