МУ̀ШКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мушкам и от мушкам се. След строя идеше мушкане с байонет на сламено чучуло. Ст. Дичев, ЗС II, 481-482. Цонка държеше с дясна ръка здраво дръжката на револвера, за да се не изтърси при мушкането. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 140. Всяко веселие се свършваше най-често с разиграни ножове — с мушкания и убийства. А. Страшимиров, А, 301. Остана безчувствен и на двете остри мушкания с лакът в хълбока. П. Льочев, ПБП, 17.