МУШКА̀ТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мушкато; мушкатен. Прашният камион на Графа .. изглеждаше много уморен върху мушкатовия пламък на залеза. Бл. Димитрова, ПКС, 288. Вилата бе в същия пищен червен цвят като къщичката на пазача, цвят, който така рязко контрастираше с вечнозелената растителност. В далечината зад ъгъла на къщата, която се открояваше като мушкатов цвят на фона на околните пастелни тонове, се простираше нежният лазурен пейзаж на Ловния парк. В. Измирлиев и др., ТРД (превод).


Източник: Речник на българския език (онлайн)