МУШМОРО̀К, мн. -ци, м. Разг. 1. За изразяване на гальовно или шеговито отношение към малко дете, обикн. в обръщение. — Татко — извика му Бочко. — Охо! — изправи се бащата. — Събудих ли те, мушморок? Г. Мишев, ЕП, 58. — Ти откъде си бе, мушморок? — кимна то с глава. — А ти откъде си бе, патарок? — отвърна му ядосан Сашко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 262. — Това момче развали играта — погледна го уж сърдито бай Койо. — Развали я, но от него сигурно ще стане добър следовател. Разузнавач! Че мечка такава опашка има ли бе, мушмороци такива? П. Проданов, С, 122.
2. Пренебр. Външно скромен, свит, стеснителен човек, който проявява хитрост и се вре навсякъде. Вярно е, че с тези си качества, особено с прекаленото си лично достойнство, Дончев няма бъдеще. Но важното е, че не е мушморок. Г. Краев, СК, 9. Гледаш го, свил се, прави се на мушморок, а ще те прехвърли през девет реки и няма капка да ти пръсне по лицето. Кр. Григоров, ТГ, 43. — Покрит въглен — ще махне Салчо. — И в училище си беше такъв. Уж едър, бабаджанка, а мушморок. Ето ти го, побърза да се боядиса! Б. Болгар, Б, 60. — Браво, браво — извика директорката. — Това се вика кавалер. Гледаш го нашия колега такъв мушморок, но разбира как е. Кр. Григоров, Р, 96.
3. Неодобр. Потаен, скрит човек. Хората с поглед напред напрягат мишци и ум да създават блага на обществото, а той [кредиторът], мушморок, действа скрито, подмолно само за себе си. Г. Краев, СТ, 43. — Я го виж ти него, мушморокът му! — учуди се той. — Защо се е заключил, да не се страхува за имането си. Г. Караславов, СИ, 25.