МУ̀ШМУЛА ж. 1. Неголямо дърво с твърди тръпчиви плодове, които се ядат, след като угният. Mespilus. Къщицата стоеше всред весело дворче, зашумолено от овошки, през клонете на които гледаше Стара планина: круши, сливи, ябълки, мушмули, млади орехи и една смокина. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 10. Дъбовият лес започва да се изпъстря с буки, а тук-там с диви мушмули и зеленика. П. Росен, ВПШ, 134.
2. Плодът на това дърво. Само той не туряше в уста убита плът, а се хранеше с гъби и мед, с малини и стипчави мушмули, които растяха в изобилие из гората. Ст. Загорчинов, ДП, 74. Все го [Тошо] гледаш нещо начумерен, нещо кисел, като... като зелена мушмула. М. Георгиев, Избр. разк., 126.
— От гр. μοϑσμουλο през тур. muşmula.