МУ̀ШМУЛКА ж. Умал. от мушмула. — Нашите! — възкликна той .. Юрдекът благоразумно замълча. „Хубаво наши! — .. — Ако им паднем, ще ни сдъвчат като мушмулки!“ П. Вежинов, НС, 243-244. Ежко нос в тревата бърше… / .. / Здрасти, мушмулко кафява! / Ах, че сладък аромат — / хем познат, хем непознат. Р. Москова, ТС.