МУ̀ЩА̀ ж. Спец. Остар. 1. Обущарски разлат чук за очукване, изтъняване на гьон и под.; мущра. Особено много ми се удаваше коването на токовете. Аз и не слагах обувката на калъп: .. Не, турях петата ѝ на мущата, наместях тока и удрях полегато гвоздеите върху него. Ст. Чилингиров, ХНН, 154. Доскоро подобен инструмент (муща) е използван в кожарските работилници на Габрово и някои други места. Археол., 1988, кн. 4. Тогавашните майстори бяха и груби, и немилостиви, дене и ноще трябваше да блъскам мущата, без да ти се позволи друго занимание. СбНУ ХVIII, 547.
2. Дървено трупче, дъска за гладене шевовете на дреха (Н. Геров, РБЯ III).
— От перс. през тур. muşta.