МУ̀ЩРА ж. Спец. Разлат чук за очукване, изтъняване на гьон, бакърени листове и др.; муща. Аз го търтих на земята, ударих му три-четири казанджийски мущри. Π. Р. Славейков, БП I, ХХ.
— Неизв.
