МУЩРУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Обучавам, възпитавам някого върху основата на строга дисциплина, с помощта на груби, жестоки методи и безсъзнателно заучаване; мущровам. Работата им — на военните — е все със селските момчетии — цял живот; да ги мущруват, да им разбиват зъбите. И винаги са на открито, под слънце... А. Страшимиров, Съч. ІV, 441-442. мущрувам се страд.
— От нем. mustern през пол. musztrować, рус. муштровать.