МЪ̀ГЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мъглест. Нищожен мъглен прах, / макар на миг, зачерни цялата природа. Ив. Вазов, БМ I, 125. Кога месечината има наоколо себе мъглен облак како гумно, утрината щело да се развали времето. СбНУКШ, 206.
