МЪ̀ЖА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Омъжвам. Бащата е имал пълна власт над своите деца. Той ги е женил и мъжил, лишал ги е от наследството. Знан., 1875, бр. 18, 277. „Бабичко, ти моя мила, / кажи, ако знаиш / защо майка мене мъжит / за старо и харо“. Р. Жинзифов, НС, 136. „Айде Яно, айде на сватба да доиш, / брата ке жениме, сестра ке мъжиме!“ Нар. пес., СбБрМ, 340. мъжа се страд.
МЪ̀ЖА СЕ несв., непрех. Омъжвам се. — На мнение съм и двете учителки да не остават догодина тук .. — „Алената роза“ и без това няма да остане догодина в Диканя, годена е, ще се мъжи. Ив. Карановски, Разк. I, 119. Аз няма да се мъжа, тя ще се мъжи. Д. Спространов, ОП, 114. „Кърстано, бяла цървена! / Мъжи се, дури си млада, / дури си тънка висока“. Нар. пес., СбБрМ, 418. Ако си се ти на шеги женил, а я сум се вистина мъжила. П. Р. Славейков, БП I, 25.