МЪЖА̀НИЦА ж. Диал. Мъжатница; мъжатица, мъженица, мъжовница. Пусти Димо — / като хала бара: / С една коса / три откоса кара. / .. / Де бре, Димо, / моми, мъжаници! / Де бре душо, гиздави вдовици! К. Христов, СК, 45.


Източник: Речник на българския език (онлайн)