МЪЖДЀЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мъждея и от мъждея се. А мъждеенето на оная нощ, през която му се стори, че тя [Ирина] го вълнуваше, се губеше в ослепителния блясък на поемата за сините планини. Д. Димов, Т, 692.
