НАСЀЙВАМ, -аш, несв. (диал.); насèя, -èеш, мин. св. насèях и нася̀х, прич. мин. св. деят. насèял и нася̀л, -а, -о, мн. насèли, прич. мин. страд. насèян и нася̀н, -а, -о, мн. насèни, и нася̀т, -а, -о, мн. насèти, св., прех. Насявам. насейвам се, насея се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)