НАТЯ̀ГАМ1, -аш, несв.; натèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. натèгнат, св., прех. Опъвам, обтягам, стягам, затягам. Срещу него калфата натягаше .. за трети път саята на калъпа. Ст. Чилингиров, ХНН, 11. Момчил хвърли поглед напред. Само за миг той се спря на враговете и отдели християните, гърците от агарянците; едните напредваха под гора от копия,.., а другите отдалече още натягаха кривите си лъкове. Ст. Загорчинов, ДП, 487. Започнах да натягам предпазливо и полека ръчната спирачка. А. Гуляшки, ЗР, 287. Неочаквано и за самия него Марк успява да надене примката върху челюстта на един делфин и припряно започва да дърпа въжето, за да я натегне. Ц. Цанев и др., ЧПС, 58. натягам се, натегна се страд. Той мъмреше калфата, който виновно се оправдаваше. — Ама майсторе, на тоя калъп не може повече да се натегне саята. Ст. Чилингиров, ХНН, 10. Ако главната греда има по-голямо огъване,.., снемат се тежестите и се натягат равномерно от двете страни прътовете с гайките. М. Дуковски и др., СМ, 483.
НАТЯ̀ГАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); натèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Натежавам, натегвам, дотежавам; натягвам. При всички митарства, като турнат дяволите на едната къпъна греховете на блажена Теодора,.., пък на другата ангелите сложат добрите ѝ дела, всякога къпъната с добрите дела натяга. Т. Влайков, Пр I, 180. Гъстите му вежди се чумереха на нещо, натягаха над премрежените сиви очи. Г. Крумов, Т, 90. Струваше му ся, че имаше в ръцете си везни и гледаше как язичецът им час с час ту на тъй, ту на инак натягаше. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 40. Хайдете, моми, бягайте! / .. / Сал Рада мома остала, / че не е можла да бяга, / .. / тежко ѝ сребро натяга. Нар. пес., СбВСтТ, 1062.