НАТЯ̀СНО нареч. Обикн. с гл. с ъ м, б и в а м, н а м и р а м с е, п о с т а в я м, х в а щ а м и под. В крайно неудобно, затруднено положение. Гороломов се видя натясно и отговори Марийки, че я обича също нежно и се заклеваше, че ще се сгоди за нея. Ив. Вазов, Съч. ХI, 146. На някое ще зададе мъчен въпрос, та да го турне натясно. Т. Влайков, Пр I, 74.