НАУ̀ЧВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нау̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Научавам; научам. В първата година научвахме наизуст и гръцкото Отче наш. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 305. Най-сетне му падват на ръка творенията на разни руски поети, от които за пръв път научва що е стих и форма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 71. Под име народни школи ние разбираме само ония училища, които научват ученика да уважава своя народ и народност. С, 1872, бр. 32, 249. Суровият климат на север и безплодността на горите принудено научват хората .. да бъдат въздържани и повече да работят. Ч, 1871, кн. 10, 294. За всекой нови удар на съдбата / ний длъжни сме да ѝ благодарим: / тя с вечната си злоба ни научва / дене да работим, ноще да бдим. Ив. Вазов, ИГП (превод), 141. Имане научава, имане разучава. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 240. научвам се, науча се страд.
НАУ̀ЧВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нау̀ча се св., непрех. Научавам се, научам се. Неговите другари се научват да четат, а той остава сляп. Т. Влайков, Пр I, 90. Мечка учат, па се научва, а не човек да се не научи. Д. Манчев, БЕ II, 4. Той е човек почтен,.., но не е млад и затова ще му бъде мъчно да се откаже от старите си навици и да се научва на условията на българския народен живот. С. Радев, ССБ I, 149. От сръце ся радвам като ся научвам от писмото ти, какво училището е по-добре отнапред. АНГ, кн. 1, 402. Отдавна мълви се за чудото божи — / мълви и последний дървар... / Най-после научват се светли велможи, / и казват на грозния цар. К. Христов, Избр. ст, 187.
НАУ̀ЧВАМ СИ несв. (остар. и диал.); нау̀ча си св., непрех. Научавам си.