НАЧУМЀРЯНЕ ср. Диал. 1. Отгл. същ. от начумерям и от начумерям се; начумерване.
2. Рядко. Намръщено изражение. Тогава Дакито направяше едно начумеряне. Ив. Вазов, Съч. VII, 6.
— Друга форма: н а ч у м а̀ р я н е.
