ОБОДРЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от ободрявам като прил. Ободрителен. Полъхна ни ободряващата свежест на реката. ПЗ, 1981, кн. 10, 18. Търпеливо ме изчака да поднеса чашките с топла ободряваща течност. Ив. Остриков, СБ, 58. Левски е бил почти във всички градове и села! Няма човек да не го познава и комуто Левски да не е казал ободряваща дума. Д. Габе, МГ, 126.