ОБОЖА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който изразява обожание. Трайчев слезна и се разхождаше пред вагоните, хвърляйки усмихнати, обожателни погледи към момата. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 107.
