ОБО̀ЗНИК, мн. -ци, м. Рядко. Войник, който служи в обоз; обозен. -Тебе за обозник не те бива, а те направили щурмовак! Мястото му при воловете. А. Гуляшки, ЗВ, 166. Много от храбрите бранители на Шипченския проход били убити или ранени. В боя влезли даже санитарите и обозниците. Ист. VII кл, 86.