ОБОЗРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може да се обхване с поглед, да се огледа. На плана изобразената местност е лесно обозрима и за нея могат да бъдат вземани най-различни данни. Вл. Станоев и др., Г, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)